НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
84
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби
смелостта
си.
Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм. В това отношение материалистите са страхливи хора.
Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби
смелостта
си.
Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си. Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата.
към беседата >>
Защото много хора са
смели
в живота под влиянието на страха.
Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх.
Защото много хора са
смели
в живота под влиянието на страха.
Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
към беседата >>
Това не е
смелост
.
И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха.
Това не е
смелост
.
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
към беседата >>
Човек трябва да бъде
смел
, но от съзнание, не от страх.
Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост.
Човек трябва да бъде
смел
, но от съзнание, не от страх.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
към беседата >>
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става
смела
и е готова да се хвърли върху нападателя си.
И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става
смела
и е готова да се хвърли върху нападателя си.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
към беседата >>
Това не е безстрашие, но е
смелост
от страх за живота.
Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
Това не е безстрашие, но е
смелост
от страх за живота.
Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
към беседата >>
Истинската
смелост
подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
Истинската
смелост
подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов.
към беседата >>
На окултен език казано:
Смелият
човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
На окултен език казано:
Смелият
човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва.
към беседата >>
Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен,
смел
.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен,
смел
.
На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява.
към беседата >>
Казвам: Безстрашният,
смелият
човек никога не се поддава на изкушения.
И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
Казвам: Безстрашният,
смелият
човек никога не се поддава на изкушения.
Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
към беседата >>
2.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Смелост
и безстрашие не е едно и също.
Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен.
Смелост
и безстрашие не е едно и също.
Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен.
към беседата >>
Страхът ражда
смелостта
.
Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също.
Страхът ражда
смелостта
.
Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен.
към беседата >>
Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става
смела
, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие.
“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо.
Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става
смела
, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие.
И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата.
към беседата >>
И хората, в желанието си да се осигурят, са
смели
, но от страх.
Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие.
И хората, в желанието си да се осигурят, са
смели
, но от страх.
Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.
към беседата >>
Смелост
и безстрашие не е едно и също.
Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен.
Смелост
и безстрашие не е едно и също.
Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен.
към беседата >>
Страхът ражда
смелостта
.
Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните. Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също.
Страхът ражда
смелостта
.
Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен.
към беседата >>
Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става
смела
, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие.
“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо.
Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става
смела
, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие.
И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата.
към беседата >>
И хората, в желанието си да се осигурят, са
смели
, но от страх.
Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие.
И хората, в желанието си да се осигурят, са
смели
, но от страх.
Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.
към беседата >>
3.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Твърдостта,
смелостта
и изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория – те са сили на волята.
Твърдостта,
смелостта
и изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория – те са сили на волята.
Графически могат да се представят като страни на един и същ триъгълник: Тия сили първо се проявяват в подсъзнанието, дето действат механически. Всяка една от тях има три проявления. При първото положение твърдостта се проявява, когато разумът в човека не действа. В такъв случай човек е упорит, своенравен.
към беседата >>
Какво мислите за
смелия
човек?
Това вече е идейно проявление на твърдостта. Тъй че първото проявление на твърдостта е физическо, несъзнателно. В него съзнанието не взема никакво участие. Във второто проявление чувствата вземат участие. Третото проявление е идейно.
Какво мислите за
смелия
човек?
Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено.
към беседата >>
Смелият
човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд.
Тъй че първото проявление на твърдостта е физическо, несъзнателно. В него съзнанието не взема никакво участие. Във второто проявление чувствата вземат участие. Третото проявление е идейно. Какво мислите за смелия човек?
Смелият
човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд.
И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е?
към беседата >>
И твърдият човек не е всякога
смел
.
В него съзнанието не взема никакво участие. Във второто проявление чувствата вземат участие. Третото проявление е идейно. Какво мислите за смелия човек? Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд.
И твърдият човек не е всякога
смел
.
Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия.
към беседата >>
Човек може да бъде
смел
, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде
смел
.
Във второто проявление чувствата вземат участие. Третото проявление е идейно. Какво мислите за смелия човек? Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел.
Човек може да бъде
смел
, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде
смел
.
Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само в исокоморалните, идейните хора.
към беседата >>
Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон,
смела
ли е?
Третото проявление е идейно. Какво мислите за смелия човек? Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел.
Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон,
смела
ли е?
– Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само в исокоморалните, идейните хора. Смелият човек може да бъде кавалерист, да нападне с коня си този или онзи, да го обере и после да избяга.
към беседата >>
Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу,
смела
ли е?
Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено.
Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу,
смела
ли е?
– Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само в исокоморалните, идейните хора. Смелият човек може да бъде кавалерист, да нападне с коня си този или онзи, да го обере и после да избяга. Твърдият човек пък седи в крепостта обсаден, както французите във Вердюн, месец, два, три, пет, осем, а може би и повече издържа. Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид да преодолее някакви пречки.
към беседата >>
Смели
са само в исокоморалните, идейните хора.
Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия.
Смели
са само в исокоморалните, идейните хора.
Смелият човек може да бъде кавалерист, да нападне с коня си този или онзи, да го обере и после да избяга. Твърдият човек пък седи в крепостта обсаден, както французите във Вердюн, месец, два, три, пет, осем, а може би и повече издържа. Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид да преодолее някакви пречки. Той е тежката, дългобойната артилерия на човешкия характер. Тия три сили действат в човека.
към беседата >>
Смелият
човек може да бъде кавалерист, да нападне с коня си този или онзи, да го обере и после да избяга.
Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само в исокоморалните, идейните хора.
Смелият
човек може да бъде кавалерист, да нападне с коня си този или онзи, да го обере и после да избяга.
Твърдият човек пък седи в крепостта обсаден, както французите във Вердюн, месец, два, три, пет, осем, а може би и повече издържа. Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид да преодолее някакви пречки. Той е тежката, дългобойната артилерия на човешкия характер. Тия три сили действат в човека. Центърът на твърдостта се намира отгоре на главата.
към беседата >>
Смелостта
пък всякога урежда работите.
Той е тежката, дългобойната артилерия на човешкия характер. Тия три сили действат в човека. Центърът на твърдостта се намира отгоре на главата. Тя е страж, инспектор при първата врата на моралните чувства. Като дойдеш при нея, тя казва: Я си дай тук билета!
Смелостта
пък всякога урежда работите.
Тя е втората врата на волята. Разрушителността е воюващият войник, в нея няма никакъв морал. Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз. Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде на място!
към беседата >>
Бъди
смел
, но да знаеш защо си
смел
.
Като дойдеш при нея, тя казва: Я си дай тук билета! Смелостта пък всякога урежда работите. Тя е втората врата на волята. Разрушителността е воюващият войник, в нея няма никакъв морал. Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз.
Бъди
смел
, но да знаеш защо си
смел
.
Смелостта ти да бъде на място! Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! Бъди изпълнителен, но да знаеш защо си изпълнителен! Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе. Тия три сили не са едни от най-висшите, от най-благородните чувства в човека.
към беседата >>
Смелостта
ти да бъде на място!
Смелостта пък всякога урежда работите. Тя е втората врата на волята. Разрушителността е воюващият войник, в нея няма никакъв морал. Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз. Бъди смел, но да знаеш защо си смел.
Смелостта
ти да бъде на място!
Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! Бъди изпълнителен, но да знаеш защо си изпълнителен! Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе. Тия три сили не са едни от най-висшите, от най-благородните чувства в човека. Те имат своето място само на физическия свят.
към беседата >>
Твоята твърдост, твоята
смелост
и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе.
Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз. Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде на място! Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! Бъди изпълнителен, но да знаеш защо си изпълнителен!
Твоята твърдост, твоята
смелост
и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе.
Тия три сили не са едни от най-висшите, от най-благородните чувства в човека. Те имат своето място само на физическия свят. Който дойде на физическия свят, има нужда от тях. Когато висшите същества слизат на земята, те се въоръжават с тия оръжия. Когато твърдостта не се ръководи от ума, т.е.
към беседата >>
Ами
смелостта
какво направление има?
Какво движение има твърдостта? – Нагоре по правата линия AB. Всички твърди хора растат нагоре. Тогава можем да извадим заключението, че късите, низките хора имат малко твърдост. Значи твърдостта помага на растенето.
Ами
смелостта
какво направление има?
Смелият човек върви по направление към C, на широчина. Какво направление има разрушителността? – Кръгообразно, по всички посоки (по направление на дъгите ab). И действително, всички убийци гледат да хванат човека, да го удушат, като му омотават въжето около врата. Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н.
към беседата >>
Смелият
човек върви по направление към C, на широчина.
– Нагоре по правата линия AB. Всички твърди хора растат нагоре. Тогава можем да извадим заключението, че късите, низките хора имат малко твърдост. Значи твърдостта помага на растенето. Ами смелостта какво направление има?
Смелият
човек върви по направление към C, на широчина.
Какво направление има разрушителността? – Кръгообразно, по всички посоки (по направление на дъгите ab). И действително, всички убийци гледат да хванат човека, да го удушат, като му омотават въжето около врата. Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н. Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека.
към беседата >>
Смелият
човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни.
И действително, всички убийци гледат да хванат човека, да го удушат, като му омотават въжето около врата. Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н. Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека. Тя е от най-ниско произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат да обесят някого, да го затворят, да го убият.
Смелият
човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни.
Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш.
към беседата >>
Смелият
човек трябва да напада и да се оттегля.
Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н. Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека. Тя е от най-ниско произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат да обесят някого, да го затворят, да го убият. Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни.
Смелият
човек трябва да напада и да се оттегля.
Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш. Наблюдавайте и какви движения прави ръката при проявление на тия сили.
към беседата >>
Смелият
човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш.
Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни. Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си.
Смелият
човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш.
Наблюдавайте и какви движения прави ръката при проявление на тия сили. Когато действа разрушителността например, ръката се свива на юмрук – забива нещо. Следете тия движения в малките деца особено, които се проявяват естествено. Какво прави упоритото дете? – То застава право като войник, изопва всичките си мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол.
към беседата >>
Ако в някой човек твърдостта,
смелостта
и разрушителността имат преобладаващо влияние над другите сили, те ще внесат голяма жлъч, отрова в живота му.
Какво прави упоритото дете? – То застава право като войник, изопва всичките си мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол. Всяко чувство изобщо се проявява в известен род движения, които са израз, отражение на вътрешността в човека. Трябва да знаете, че всички тия сили, всички способности в човека хвърлят оттенък върху неговия ум. Те са елементи на мисълта.
Ако в някой човек твърдостта,
смелостта
и разрушителността имат преобладаващо влияние над другите сили, те ще внесат голяма жлъч, отрова в живота му.
Ако този човек е смел, ще каже: Аз ще му дам да ме разбере! Ако е твърд, ще каже: Аз ще отстоя правата си! Човек трябва да възпитава естествено своите чувства, иначе може да се родят много неприятности в умствения и в моралния живот. Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта (Т) и благоговейното (Б) или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът (Р) е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите. Когато една идея влезе в главата му, каквото и да му говорите, нищо не е в състояние да го отклони от нея, тъй си остава.
към беседата >>
Ако този човек е
смел
, ще каже: Аз ще му дам да ме разбере!
– То застава право като войник, изопва всичките си мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол. Всяко чувство изобщо се проявява в известен род движения, които са израз, отражение на вътрешността в човека. Трябва да знаете, че всички тия сили, всички способности в човека хвърлят оттенък върху неговия ум. Те са елементи на мисълта. Ако в някой човек твърдостта, смелостта и разрушителността имат преобладаващо влияние над другите сили, те ще внесат голяма жлъч, отрова в живота му.
Ако този човек е
смел
, ще каже: Аз ще му дам да ме разбере!
Ако е твърд, ще каже: Аз ще отстоя правата си! Човек трябва да възпитава естествено своите чувства, иначе може да се родят много неприятности в умствения и в моралния живот. Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта (Т) и благоговейното (Б) или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът (Р) е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите. Когато една идея влезе в главата му, каквото и да му говорите, нищо не е в състояние да го отклони от нея, тъй си остава. Само смъртта може да реформира този човек.
към беседата >>
Такъв човек може да се уподоби на заяка, който взел един револвер и казал: Аз ще покажа на всички, че съм
смел
!
Според вас как можете да се освободите от страха? Аз разделям страха на три категории: физически страх, страх на чувствата и на ума и морален страх. Когато човек е страхлив морално, все мисли, бои се дали ще влезе в Царството Божие или не. Когато е умствено страхлив или когато страхът е в чувствата, той се бои, че няма да постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие. Когато страхът е физически, човек бяга и от сянката си.
Такъв човек може да се уподоби на заяка, който взел един револвер и казал: Аз ще покажа на всички, че съм
смел
!
В това време нещо тропнало. Той трепнал, хвърлил револвера настрана и се скрил някъде из шубраците. По натура заякът е страхлив. Съзнанието му не работи в такива случаи. После се върнал, пак взел револвера в ръка и казал: Аз ще покажа, че съм твърд, смел.
към беседата >>
После се върнал, пак взел револвера в ръка и казал: Аз ще покажа, че съм твърд,
смел
.
Такъв човек може да се уподоби на заяка, който взел един револвер и казал: Аз ще покажа на всички, че съм смел! В това време нещо тропнало. Той трепнал, хвърлил револвера настрана и се скрил някъде из шубраците. По натура заякът е страхлив. Съзнанието му не работи в такива случаи.
После се върнал, пак взел револвера в ръка и казал: Аз ще покажа, че съм твърд,
смел
.
Пак тропнало нещо и той отново захвърля револвера и избягва. Човек може да даде много обещания, че ще направи това-онова, но ако тия способности не са развити в него, той скоро забравя всичко и не изпълнява обещанието си. Сега например, гледам в някои от вас има същата слабост, каквато и в заяка. Те влизат в Окултната школа, постоят малко и после казват: Тази работа не е за нас, младите, друго ще изберем. Захвърлят револвера и бягат.
към беседата >>
4.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Ако чрез мисълта си го заставите да работи, той ще
смели
храната, но без любов.
Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Това е мощна, велика сила. Този процес се извършва правилно, когато всички клетки имат едно и също желание да работят, да възприемат една или друга храна. Ако няколко милиона от тях се откажат да работят и се разделят в желанието си по отношение на една или на друга храна, и стомахът се отказва да работи.
Ако чрез мисълта си го заставите да работи, той ще
смели
храната, но без любов.
Всяка работа, извършена без любов, не дава добри резултати. Десет милиона клетки! – това е цял народ, цяла държава. За да се развива държавата правилно, поданиците й трябва да бъдат в единство. Следователно, вземе ли храната в устата си, човек трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата.
към беседата >>
Той трябва да знае, как да я
смели
и обработи, за да я изпрати после в дробовете, а оттам в мозъка.
Всяка работа, извършена без любов, не дава добри резултати. Десет милиона клетки! – това е цял народ, цяла държава. За да се развива държавата правилно, поданиците й трябва да бъдат в единство. Следователно, вземе ли храната в устата си, човек трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата.
Той трябва да знае, как да я
смели
и обработи, за да я изпрати после в дробовете, а оттам в мозъка.
Съвременните учени разглеждат храносмилането като физически процес, но това не е още завършена работа. Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам във вид на прана. И в тях праната минава през стомаха, дробовете и мозъка им. Като стигне до мозъка, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фина, преработена енергия и я прекарват от стомаха в дробовете си и от дробовете – в своя мозък. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение.
към беседата >>
Първоначално човек е
смел
, предприема една или друга работа.
Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които действат в неговия организъм, както и тия, които действат в природата. Ако той сам е отрицателен и се свързва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свързва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие.
Първоначално човек е
смел
, предприема една или друга работа.
Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
към беседата >>
Смелият
излиза от дома си и отива на работа.
Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителните, човек дохожда до състояние на безразличие. Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава.
Смелият
излиза от дома си и отива на работа.
Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си. За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете.
към беседата >>
Значи,
смелият
започва да работи, без да свърши работата си докрай.
Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
Значи,
смелият
започва да работи, без да свърши работата си докрай.
Страхливият всякога завършва работата си. За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате.
към беседата >>
Ако сте
смел
, ще кажете: Няма да ви дам парите!
Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият всякога завършва работата си. За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете.
Ако сте
смел
, ще кажете: Няма да ви дам парите!
Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват?
към беседата >>
Смелият
взима пари на заем, а страхливият ги връща.
За изяснение на тази идея ще си послужа със следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете: Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа.
Смелият
взима пари на заем, а страхливият ги връща.
Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смели. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив.
към беседата >>
Защото са
смели
.
Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват?
Защото са
смели
.
Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човек трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но теб не искат да знаят.
към беседата >>
Какво се получава от съединяването на страха и на
смелостта
?
Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха.
Какво се получава от съединяването на страха и на
смелостта
?
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
към беседата >>
Като се съединят страхът и
смелостта
, ражда се разумността.
Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха. Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта?
Като се съединят страхът и
смелостта
, ражда се разумността.
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха.
към беседата >>
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в
смелост
, а
смелостта
– в страх.
Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха. Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността.
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в
смелост
, а
смелостта
– в страх.
Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта.
към беседата >>
Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова
смела
, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади.
Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова
смела
, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив. Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави.
към беседата >>
Значи, човек става
смел
, когато дойде до крайния предел на страха.
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи.
Значи, човек става
смел
, когато дойде до крайния предел на страха.
Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив. Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече.
към беседата >>
Той трябва да разбира проявите на страха и на
смелостта
.
За да се придобие разумността, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта – в страх. Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха.
Той трябва да разбира проявите на страха и на
смелостта
.
Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив. Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми.
към беседата >>
Човек е
смел
, когато знае, че противникът му е по-слаб от него.
Например, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, дращи го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта.
Човек е
смел
, когато знае, че противникът му е по-слаб от него.
Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив. Един заек се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот?
към беседата >>
Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става
смел
.
Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живея. Заекът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него. Следователно, докато човек мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заека, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави.
Обаче, като се убеди, че може да излезе нещо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърчава и започва да става
смел
.
Той си казва: Щом има поне едно същество, което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен. Все има нещо в мене, на което може да се разчита. Сега се обръщам към младите, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно със старата култура, която всеки ден отива към залязване, т. е. към смърт.
към беседата >>
Защо не е
смел
и разумен?
към смърт. Щом се обезсърчи, щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излезе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърчава?
Защо не е
смел
и разумен?
Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано?
към беседата >>
Новото учение обединява и примирява страха със
смелостта
, от които се ражда разумността.
Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят.
Новото учение обединява и примирява страха със
смелостта
, от които се ражда разумността.
Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни.
към беседата >>
Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със
смелостта
, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е.
Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта.
Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със
смелостта
, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е.
в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни. В новата култура времето доказва нещата, а в старата – парите. Например, ако дадете пари някъде, в скоро време ще ви изкарат способен, учен, гениален човек.
към беседата >>
В старата култура става точно обратното:
смелостта
се превръща в страх, любовта – в омраза.
Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха със смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура.
В старата култура става точно обратното:
смелостта
се превръща в страх, любовта – в омраза.
Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходящи и положителни, а в старата – низходящи и отрицателни. В новата култура времето доказва нещата, а в старата – парите. Например, ако дадете пари някъде, в скоро време ще ви изкарат способен, учен, гениален човек. Обаче, в новата култура парите не играят роля. Днес могат да ви гонят, преследват, да отричат способностите ви, но след време истината излиза на лице.
към беседата >>
Най-първо човек е
смел
, после е страхлив.
(втори вариант)
От горната челюст ще дойде едно нещастие и друго нещастие от долната челюст. Та казвам, анормалните неща са вследствие неразбиране законите на природата. И вследствие на това идат противодействия болезнените състояния. Като усилим негативните сили, зараждат се негативни и болезнени състояния у човека. Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека.
Най-първо човек е
смел
, после е страхлив.
Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е смел, нито е страхлив. Докато човек е смел, той работи за нещо. Смелият човек върви напред. Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция.
към втори вариант >>
Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е
смел
, нито е страхлив.
(втори вариант)
Та казвам, анормалните неща са вследствие неразбиране законите на природата. И вследствие на това идат противодействия болезнените състояния. Като усилим негативните сили, зараждат се негативни и болезнени състояния у човека. Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека. Най-първо човек е смел, после е страхлив.
Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е
смел
, нито е страхлив.
Докато човек е смел, той работи за нещо. Смелият човек върви напред. Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите.
към втори вариант >>
Докато човек е
смел
, той работи за нещо.
(втори вариант)
И вследствие на това идат противодействия болезнените състояния. Като усилим негативните сили, зараждат се негативни и болезнени състояния у човека. Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека. Най-първо човек е смел, после е страхлив. Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е смел, нито е страхлив.
Докато човек е
смел
, той работи за нещо.
Смелият човек върви напред. Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите. Смелият започва работата, но смелият не завършва работата никога.
към втори вариант >>
Смелият
човек върви напред.
(втори вариант)
Като усилим негативните сили, зараждат се негативни и болезнени състояния у човека. Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека. Най-първо човек е смел, после е страхлив. Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е смел, нито е страхлив. Докато човек е смел, той работи за нещо.
Смелият
човек върви напред.
Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите. Смелият започва работата, но смелият не завършва работата никога. А страхливият всякога завършва работата.
към втори вариант >>
Аз наричам,
смелият
излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи.
(втори вариант)
Като усилим положителните сили, зараждат се здравословните състояния у човека. Най-първо човек е смел, после е страхлив. Пък има и едно друго състояние, дето човек е безразличен нито е смел, нито е страхлив. Докато човек е смел, той работи за нещо. Смелият човек върви напред.
Аз наричам,
смелият
излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи.
И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите. Смелият започва работата, но смелият не завършва работата никога. А страхливият всякога завършва работата. Сега да определя как завършва работите.
към втори вариант >>
Смелият
започва работата, но
смелият
не завършва работата никога.
(втори вариант)
Докато човек е смел, той работи за нещо. Смелият човек върви напред. Аз наричам, смелият излиза от къщи навънка, а страхливият влиза вкъщи. И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите.
Смелият
започва работата, но
смелият
не завършва работата никога.
А страхливият всякога завършва работата. Сега да определя как завършва работите. Някой ти иска пари, ти си смел, казваш: “Няма да ти дам! ” Набият те хубаво, уплашат те дойде страхливият у тебе, ти кажеш: “Ще ти дам парите.” Отваряш кесията и даваш парите. Като станеш страхлив, ще завършиш работите.
към втори вариант >>
Някой ти иска пари, ти си
смел
, казваш: “Няма да ти дам!
(втори вариант)
И уплашете което и да е дете, то веднага се крие вкъщи, веднага взема една вътрешна позиция. Значи страхливият влиза, или страхливият завършва работите. Смелият започва работата, но смелият не завършва работата никога. А страхливият всякога завършва работата. Сега да определя как завършва работите.
Някой ти иска пари, ти си
смел
, казваш: “Няма да ти дам!
” Набият те хубаво, уплашат те дойде страхливият у тебе, ти кажеш: “Ще ти дам парите.” Отваряш кесията и даваш парите. Като станеш страхлив, ще завършиш работите. Две държави се бият. Докато са силни, те започват работата. Победят ги, дойде страхът, те стават страхливи, настава мир.
към втори вариант >>
Като се съединят
смелостта
и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност.
(втори вариант)
Това положение всички го носите в себе си. И вие, като седите, казвате: “Може да се случи нещо с нас.” Но страхът не ражда геройството. Той завършва работите. И природата го използва. Самият страх е един процес.
Като се съединят
смелостта
и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност.
Смелостта трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на смелост. Защото и страхливият става смел. Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва.
към втори вариант >>
Смелостта
трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на
смелост
.
(втори вариант)
И вие, като седите, казвате: “Може да се случи нещо с нас.” Но страхът не ражда геройството. Той завършва работите. И природата го използва. Самият страх е един процес. Като се съединят смелостта и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност.
Смелостта
трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на
смелост
.
Защото и страхливият става смел. Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел.
към втори вариант >>
Защото и страхливият става
смел
.
(втори вариант)
Той завършва работите. И природата го използва. Самият страх е един процес. Като се съединят смелостта и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност. Смелостта трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на смелост.
Защото и страхливият става
смел
.
Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел. Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх.
към втори вариант >>
Но като я турите натясно, тя става
смела
, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва.
(втори вариант)
Като се съединят смелостта и страхът, те произвеждат един нов процес у човека, туй, което ние наричаме разумност. Смелостта трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на смелост. Защото и страхливият става смел. Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи.
Но като я турите натясно, тя става
смела
, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва.
Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел. Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх. Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник.
към втори вариант >>
Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става
смел
.
(втори вариант)
Смелостта трябва да се превърне на страх, и обратно страхът трябва да се обърне на смелост. Защото и страхливият става смел. Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва.
Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става
смел
.
Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх. Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив.
към втори вариант >>
Страхът се превръща на
смелост
и
смелостта
на страх.
(втори вариант)
Защото и страхливият става смел. Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел.
Страхът се превръща на
смелост
и
смелостта
на страх.
Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив. Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става смел.
към втори вариант >>
Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на
смелостта
.
(втори вариант)
Да ви дам един пример. Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел. Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх.
Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на
смелостта
.
Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив. Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става смел. Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме смели.
към втори вариант >>
Смел
си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе.
(втори вариант)
Най-първо една котка е страхлива, тя бяга от къщи. Но като я турите натясно, тя става смела, хвърля се отгоре ви на гушата и дращи ви и онзи, който я напада, отстъпва. Страхливият, като дойде до крайния предел на своя страх, става смел. Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх. Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта.
Смел
си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе.
Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив. Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става смел. Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме смели. Нали знаете онази поговорка за заека, който отивал да се дави.
към втори вариант >>
Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става
смел
.
(втори вариант)
Страхът се превръща на смелост и смелостта на страх. Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив.
Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става
смел
.
Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме смели. Нали знаете онази поговорка за заека, който отивал да се дави. Казва: “Тази работа няма да излезе на добър край, всички мене плашат, всички ме гонят, по този начин не искам да живея.” И отишъл да се дави. Таман отишъл, и жабите, като го видели, уплашили се от него. Като видял заекът това, извадил си корубата и казал: “От мене има и по-страхливи.” И досега заекът живее с тази идея, че жабите са по-страхливи от него.
към втори вариант >>
Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме
смели
.
(втори вариант)
Тия двете енергии могат да се превърнат и за туй човек трябва да разбира качествата и на страха, и на смелостта. Смел си всякога, когато мислиш, че противникът ти е по-слаб от тебе и всякога ставаш страхлив, когато мислиш, че противникът ти е по-силен от тебе. Вземете, един противник се бори, но той още не знае какъв е неговият противник. Ако аз мога да успея да убедя един търговец, че е по-слаб и му кажа: “Остави тази работа, ти имаш на разположение само един милион лева, какво правиш, той ще те съсипе”, веднага той се замисли и става страхлив. Или мога да му кажа и обратното: “Слушай, ти имаш сто милиона, а той има един милион лева” той веднага става смел.
Та казвам, дотогава, докато ние мислим, че външният предмет или това същество, с което ние се състезаваме, е по-слабо от нас, ние сме
смели
.
Нали знаете онази поговорка за заека, който отивал да се дави. Казва: “Тази работа няма да излезе на добър край, всички мене плашат, всички ме гонят, по този начин не искам да живея.” И отишъл да се дави. Таман отишъл, и жабите, като го видели, уплашили се от него. Като видял заекът това, извадил си корубата и казал: “От мене има и по-страхливи.” И досега заекът живее с тази идея, че жабите са по-страхливи от него. Та казвам, ще преведете психологически тези отношения.
към втори вариант >>
Защо всякога да не е
смел
, да е разумен?
(втори вариант)
Ако не разберете в този смисъл новия живот, който се заражда, вие ще умрете по силата на една стара култура, която сега умира. Това са старите резултати, които ще имате. Да кажем, някой от вас падне духом и каже: “Няма да я бъде тази работа.” Не. Дай си отчет за твоето състояние. Защо човек се обезсърчава?
Защо всякога да не е
смел
, да е разумен?
Той иска да умре. Но той трябва да има понятие, да знае какво е смъртта. Че ти като се върнеш в онзи свят, ти приличаш на един слуга, на когото дали работа да оре на нивата, пък той се е върнал по обяд. Какво ще стане тогава? Господарят те пита: “Драгане, защо се връщаш, изора ли нивата?
към втори вариант >>
Започвате с новото учение и като дойдете натясно, ще го изритате навън с голяма
смелост
.
(втори вариант)
Това е чистата мисъл вътре. Друг е въпросът, щом му дойде на ума да напише една книга, едно съчинение и да спечели пари. Тогава той ще украси природата, ще тури неща външни, но ще изопачи своята астрономия. Той ще тури в астрономията неща, които не са верни. Та казвам, вие сега се намирате между един нов и един стар живот и по някой път какъв е моралът ви?
Започвате с новото учение и като дойдете натясно, ще го изритате навън с голяма
смелост
.
И като излезете навънка, не знаете как да си проправите път. Ако ви попитат в какво седи новото учение, вие не можете да отговорите. Новото учение може да съедини страха и смелостта. Да ги примириш. Можеш от страха и смелостта да създадеш едно ново положение разумността.
към втори вариант >>
Новото учение може да съедини страха и
смелостта
.
(втори вариант)
Той ще тури в астрономията неща, които не са верни. Та казвам, вие сега се намирате между един нов и един стар живот и по някой път какъв е моралът ви? Започвате с новото учение и като дойдете натясно, ще го изритате навън с голяма смелост. И като излезете навънка, не знаете как да си проправите път. Ако ви попитат в какво седи новото учение, вие не можете да отговорите.
Новото учение може да съедини страха и
смелостта
.
Да ги примириш. Можеш от страха и смелостта да създадеш едно ново положение разумността. От любовта и омразата да създадеш благостта. Да знаеш законите, че като съединиш омразата и любовта в едно, че да извадиш нещо ново от тях. Това е новото учение.
към втори вариант >>
Можеш от страха и
смелостта
да създадеш едно ново положение разумността.
(втори вариант)
Започвате с новото учение и като дойдете натясно, ще го изритате навън с голяма смелост. И като излезете навънка, не знаете как да си проправите път. Ако ви попитат в какво седи новото учение, вие не можете да отговорите. Новото учение може да съедини страха и смелостта. Да ги примириш.
Можеш от страха и
смелостта
да създадеш едно ново положение разумността.
От любовта и омразата да създадеш благостта. Да знаеш законите, че като съединиш омразата и любовта в едно, че да извадиш нещо ново от тях. Това е новото учение. Ако това не можеш да направиш, ти имаш една стара култура. Защото всякога едно състояние на любов ще се смени утре с едно състояние на омраза и едно състояние на омраза ще се смени в едно състояние на любов.
към втори вариант >>
5.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Да кажем, някои обичат лъвове - всичките онези хора, които са спретнати като лъвове, тебе ти са приятни,
смели
хора са.
(втори вариант)
Някои обичат коне, някои обичат крави. Тази обич всякога се простира върху хората. Ако вие обичате коне, всичките хора, които мязат на коне, ги обичате. Или обичате крави - всички хора, които мязат на крави, ги обичате. Едно съвпадение има.
Да кажем, някои обичат лъвове - всичките онези хора, които са спретнати като лъвове, тебе ти са приятни,
смели
хора са.
Има нещо лъвът плюс. Сега онова, което е потребно в живота, в тъй наречения духовен живот, трябва да се изучават елементите на духовния живот. Вътрешно различие има. Защото живота, за да знаем ние да го ценим, непременно трябва да знаем онова, което той съдържа, тоест да променим нашите механически схващания. Ние казваме: „Господ е наредил работите." Работите Бог ги е наредил, той е създал света, създал живота, казал на човека как да работи.
към втори вариант >>
В любовта жената е по
смела
, мъжът е по-разсъдлив.
(втори вариант)
Но друго нещо, жената, като изхвърлила своите косми, тя изгубила едно качество, изгубила твърдост и самоувереност в законите. Затуй жената е като дете. Понеже схваща и разбира много работи, затова по някой път и тя греши. Тя може да престъпи някой закон, но не от зла воля. Казва: „Може да престъпя, но може и да поправя, няма нищо." В опита жената разисква повече.
В любовта жената е по
смела
, мъжът е по-разсъдлив.
Тя веднага бързо разрешава и в едното, и в другото - или, или. Мъжът продължава. Всичките косми на брадата, това са правила, по които той се води. Хване едно правило, хване друго правило. Жената няма никакво правило.
към втори вариант >>
Като направим опит, някои наши греди не издържат,
смелостта
ни не издържа, разумността ни не издържа, твърдостта не издържа, справедливостта не издържа, любовта ни към Бога не издържа.
(втори вариант)
Тя може да се поправи, но някой път може да се събори. Нали се събарят къщи, колко пъти се събарят. За бъдеще, ако ние нямаме това знание, може да се събори къщата. Много пъти ние по наследство сме взели качества на своите деди и прадеди. Мислим, че къщата наредена.
Като направим опит, някои наши греди не издържат,
смелостта
ни не издържа, разумността ни не издържа, твърдостта не издържа, справедливостта не издържа, любовта ни към Бога не издържа.
При обикновени случаи издържа, но като дойдем за една работа, която изисква широка, голяма душа, не издържа. Ние влизаме в една борба, която не е за силите ни. Та сега вие какво разбрахте? Да се повърнем на въпроса. Аз гледам, тук се усъмни, там се усъмни.
към втори вариант >>
НАГОРЕ